Вода

Водата не може да измие всичко.
Не и цветовете.
Дъждът не отмива зеленото на дърветата. Нито черното на асфалта. Нито нелепата синя боя на онази къща.
Дъждът измива само сивото на праха. От прозорците. От облаците. От въздуха.
Водата знае. Водата мие само това, на което мястото му така или иначе не е там. Онова, което така или иначе не принадлежи на този свят.
Душ.
И отпечатъците от ръцете и устните ти няма да ги има.
Някой да се сеща как се мият сърца?

Фердо

Мисля, че хората имат какво да научат от мравките. Даже много имат, бих казала.
Мравките могат да научат хората дори и на човечност. Колкото и нелепо да звучи.

За какво му е заглавие?

Ами писна ми.
От всичко ми писна.
Най обичам да лежа и да гледам тавана. Мечтая си да мога да вървя по него и да гледам света на обратно. Може да не е толкова смотан както когато е "правилно" разположен. Има паяжина в ъгъла. Вчера не беше там. Е. Поне има и друг живот в тази стая. Не е зле. Ако на паяците им стане криво, дали се сещат, че могат да се обесят на собствената си паяжина? Или те нямат такъв самоубийствен инстинкт. Сигурно нямат. Когато ми става криво ще се превръщам в паяк. Може да има ефект.
Не знам защо пиша тук. Сигурно няма да е за дълго. При мен нищо не е за дълго.
Прекалено кратка съм. И ми харесва.

Добро утро

Посрещнах изгрева и заспах.
Чудя се, ако мина на индивидуална, дали ще има учители, дето да се навият да ме учат нощем?
Ако този свят беше справедлив, хората щяха да се съобразяват с нощните създания като мен.
Предполагам, че тези хора, които сме по-енергични и трудоспособни нощем, не сме единици. Нито десетки. Нито дори хиляди. Само че поставени в света на дневните същества на нас ни е трудно да дадем всичко от себе си.
Май е време да си измия очите...

Аз ли бе?

She is the girl with her middle finger in the air.
Cause for the first time SHE DOESN'T CARE!